Заплащането на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания от НЗОК е новият момент в наредбата,
В мотивите към проекта е посочено, че се регламентират съществуващите към момента изисквания към медицинските изделия, като една от целите е, с публични средства да бъдат заплащани само медицински изделия, които отговарят на нормативните изисквания за качество, безопасност и ефективност.
В предложения проект за наредба обаче не е отчетен факта, че в момента липсват каквито и да било критерии и изисквания за производството на една голяма група медицински изделия, изработени по поръчка, а именно – протезите за горни и долни крайници.
Според чл. 57, ал.3, т.4 и чл. 57, ал.6 на наредбата, едно ог условията за кандидатстване за процедурата по договаряне с НЗОК е, производителят да има удостоверение от ИАЛ и АХУ. Но нито ИАЛ, а още по-малко АХУ, имат разписани конкретни критерии и задължителни изисквания към производителите на протези.
Изискуемият съгласно чл. 57, ал.3, т.2 сертификат по стандарт БДС EN ISO 9001 също няма да е пречка за недобросъвестните производители, тъй като ISO 9001 не е стандарт за качество на самия продукт и непосредствено не гарантира високо качество на продукцията.
Изработването на тези медицински изделия по индивидуална мярка – протезите за горни и долни крайници, е високоспециализирана дейност, която изисква квалифициран персонал и помещения със специални инсталации и оборудване. Предлагаме, МЗ и НЗОК да подкрепят нормативното утвърждаване на задължителни изисквния за производителите на протези (виж Приложението към Становището). Само по този начин, чрез въвеждане на строг контрол на входа на самата дейност, ще се ограничи опасността от това, НЗОК да плаща за некачествени протези, както в момента плаща МТСП.
В текстовете на наредбата, касаещи определянето на стойността на заплащане на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия (ПСПС МИ), предназначени за хората с увреждания, има противоречия.
От една страна, чл. 61, ал.2 казва, че когато НЗОК не е плащала дадено ПСПС МИ през последните три години, (т.е. ще го плаща за първи път), за отправна точка се взима стойността на изделието с най-близки сходни спецификации (технически характеристики), заплащано от НЗОК през предходните три календарни години.
От друга страна, § 4 на преходни и заключителни разпоредби обезсмисля напълно този текст, като заявява, че независимо че ще ги плаща за първи път, правилото на чл. 61, ал.2 няма да е валидно – вместо предходни три години от НЗОК, взимаме предходни три години с плащане от МТСП и готово – не само капанът, заложен с намирането на изделие с най-близки сходни спецификации, на предишния чл. 61 е избегнат, но са спестени и много пари.
Категорично възразяваме срещу § 4. Освен че противоречи на чл. 61, ал.2, този текст е дълбоко неморален и несправедлив. На всички е известно, че така наречените пределни размери (лимити) на помощите за ПСПС МИ, изплащани от МТСП, не са актуализирани
12 години! Така че, с този текст на § 4 се циментират стойности на плащане отпреди 12 години, тъй като предходните три години са абсолютно същите като предходните 12. Както нееднократно сме заявявали, няма друга сфера в нашия социално-икономически живот, където даден вид плащания да не са актуализирани 12 години.
Ако целта на НЗОК е ефективно изразходване на средствата, то тя ще диференцира и допълни спецификациите на протезите, като същевременно въведе строги изисквания за лицата, осъществяващи тази дейност и допускани за процедури по договаряне с НЗОК.
Приложение:
15.08.2020 г.
гр. София